Днес свеждаме глави пред българските опълченци, загинали за свободата на България. С благодарност си спомняме и за всички воини от различни народи, които се сражаваха и дадоха живота си, за да я има нашата свобода. Нека тук и сега сложим край на удобните имперски митове, че само една нация -Русия е воювала и освободила България от османско владичество.
Ние помним.
Полтавският, Орловският, Житомирският, Волинският, Подолският и други полкове бяха съставени от украински воини — смели мъже, пролели кръвта си по българските земи. Помним и че сред командния състав е имало офицери от украински, полски, немски и други европейски народи. Това беше истински интернационал на свободата. Солидарност, превърната в дело. Обединени не от империя, а от кауза. Преди сто четиридесет и осем години тази солидарност ни помогна да бъдем свободни. А само няколко години по-късно българският народ сам извоюва своята независимост — със собствена воля и със собствена отговорност.
И днес въпросът не е какво е било, а какви сме ние.
Научихме ли уроците на историята? Разбрахме ли, че Свободата, Независимостта и Демокрацията не са подарък и не са ни дадени веднъж завинаги? Разбрахме ли, че те не се купуват — защото този, който купува свобода, всъщност купува зависимост и подчинение? А този, който продава свобода, продаава унижение, подтисничество и робство?
Осъзнаваме ли, че свободата трябва да се отстоява всеки ден — с позиция, с глас, с характер?
Украйна днес ни напомня нещо болезнено ясно — диктатурите не спят. Те искат територии. Искат да разрушават и заличават цивилизации, които ги превъзхождат. Искат ние да бъдем в подчинение, без право на глас, свобода и демокрация. Те изграждат култове към личността и се стремят към пълно подчинение на своите поданици. И разчитат на нашето бездушие и мълчание.
И най-тежкият въпрос остава: каква ще бъде цената на нашето бездушие и нерешителност? С какви очи ще погледнем децата си утре, ако днес мълчим? С какво достойнство ще произнесем „свобода“, ако не сме солидарни с онези, които плащат за нея с живота си?
Нека бъдем достойни за свободата си — не само в паметта за миналото, а в избора, който правим днес.
Честит национален празник!