рисунка Иван Жабицький, 12г., изложба „Украйна и България – едно сърце на две страни“, Пловдив, 2024г.
Днес не говорим просто за поредния военен конфликт. Говорим за варварско потъпкване на международния ред. Днес се решава фундаменталният въпрос на нашето съвремие: ще властва ли в Европа на XXI век силата на правото или правото на силата.
Инвазията срещу Украйна е недвусмислен акт на агресия, който не просто нарушава Устава на ООН, а се опитва да заличи самата идея за неприкосновеност на границите и националния суверенитет.
За нас, като организация с историческа памет, е ясно: Украйна не е нито „буфер“, нито „зона на влияние“, още по-малко – заложник в чужда геополитическа игра. Украйна е свободна и суверенна държава, която единствена има правото да чертае своя път – към Обединена Европа, към сигурността на НАТО и към своето бъдеще. Никой няма право да налага със сила волята си върху един достоен и свободен народ.
Тази война донесе немислими разрушения, погуби хиляди невинни животи и прокуди милиони от домовете им. Но тя донесе и безпощадна яснота: ако днес не защитим Украйна, утре ще бъдем принудени да браним собствената си свобода при още по-жестоки условия.
- Да защитиш Украйна означава да защитиш международното право.
- Да подкрепиш Украйна означава да заявиш, че агресията няма да бъде възнаградена.
- Да застанеш до Украйна означава да гарантираш, че Европа никога повече няма да се върне към кървавата логика на имперските завоевания.
Това не е акт на омраза към руския народ. Това е категоричен отпор срещу превръщането на военната сила в инструмент за подчинение.
Историята няма да бъде милостива към онези, които мълчаха. Тя ще помни кой отстъпи пред тиранията и кой защити принципите.
Димитър Петков
председател на БЗНС