Няма българин, който да не е чувал за БЗНС, но в обществото често се прокрадва съмнението, че тя е била казионна организация, патерица на Комунистическата партия. Нищо не може да е по-далеч от реалността. БЗНС се ражда две десетилетия след Освобождението, когато българската демокрация започва да се изражда и разпада, притискана от царящата партизанщина и корупция. Когато много политици, в преследване на лични интереси, формират това, което тогава Стамболийски нарича „камарили“, а днес обикновено наричаме олигархия или дори мафия. И за разлика от други претенденти за борба с корупцията, БЗНС си остава такава през цялата си история.
Но ако повечето революционни движения в началото на XX век виждат преодоляването на недъзите на тогавашното общество чрез концентрацията на властта в един водач, БЗНС се бори за повече народовластие! Обявява се категорично против концентрирането на властта в ръцете на монарха, защото знае, че това ще доведе до национални катастрофи, както за съжаление и става. Още тогава БЗНС работи за помирение със съседите, за Балканска федерация, а Стамболийски дори мечтае за Съединени европейски щати! В разгара на Втората световна война БЗНС се обявява против всяко сътрудничество с Хитлер, но отново гласът му не е чут, което през 1944 г. оставя България без съюзници и тя става лесна жертва на Сталин.
Историята на България по време на комунистическия режим (1944–1989) и до днес се преподава завоалирано в учебниците по история и подрастващите не знаят истината за това, което се е случвало в България. Не знаят за окупацията, за убийствата без съд и присъда, за т.нар. „Народен съд“ и издадените присъди, не знаят за лагерите, за репресиите и за зависимостите. Не знаят, че комунистите, по поръчка на Сталин, успешно превземат четирите златни букви – БЗНС. Затова истинските земеделци основават БЗНС „Никола Петков“, която се превръща в ядрото на демократичната опозиция, ликвидирана по дивашки начин. Водачът ѝ, Никола Петков, е изведен от Народното събрание и след скалъпен процес е пребит и окачен полумъртъв на бесилото. Безброй земеделци са пратени по лагери и затвори. Други се записват в казионния БЗНС, който е управляван от подлоги на комунистите, и чакат удобния момент да се завърнат към идеите на организацията.
Това се случва чак през 1992 г., когато бе проведен обединителен конгрес и БЗНС без добавки в името се завърна като значима политическа сила. Това уплаши враговете ѝ и през следващите десетилетия те водеха хибридна война срещу организацията на българското народовластие. Тази война срещу нас не е спряла и до днес. Но БЗНС никога няма да се откаже от това да защитава интересите на работещия собственик, на свободния човек, на мира и добросъседството и мечтата за обединена Европа!