Днес, за пръв път от 1944 г., отдадохме своята почит на героите от „Деве баир“, които незаслужено бяха изтрити от националната памет.
През горещото лято на 1944 г. гибелта на нацистка Германия е близка. Режимът, обвързал съдбата на България с Берлин, се срива. На 2 септември 1944 г. на власт идва правителството на Константин Муравиев от БЗНС – партия, която се е противопоставяла на всякакво сътрудничество с Хитлеристкия Райх. Муравиев вече два пъти е бил свалян от власт с военен преврат. Но това не го плаши. Новото правителство само за една седмица възстановява конституционните права и свободи на гражданите, възстановява правата на политическите партии, дава пълна политическа амнистия, отправя молба за примирие с Англия и САЩ, разтурва всички организации с фашистка и национал-социалистическа идеология, разформирова жандармерията и разпуска 25 ОНС.
На 5 септември правителството скъсва дипломатическите отношения с Германия и взема решение за влизане във войната срещу нея.
В Македония Вермахтът е започнал да атакува и пленява българските военни части. Очаква се настъпление на германските войски към Кюстендил. Затова на 5 септември 9-и пехотен полк от 2-ра пехотна дивизия, под командването на полковник Иван Бонев, получава заповед заедно с придадени артилерийски поделения да се изнесе в района на град Кюстендил, като прегради пътя за Крива паланка
Точно в този момент Съветският съюз, който е подържал дипломатически отношения с пронацисткия режим, обявява война на България! Правителството на Муравиев, което е предлагало пълно съдействие на Москва, дава нареждане да не се оказва никаква съпротива. Войната на България срещу нацистка Германия вече е реално започнала.
Докато в нощта срещу 9 септември в София е извършен преврат, а комунистически партизани се впускат в масов терор из страната, войниците и офицерите на полковник Бонев организират отбраната на отечеството. Германската атака не закъснява. Битката продължава четири дни. Противникът е спрян. Българската граница е защитена.
Операция „Деве баир“ е първото бойно кръщение на нашите бойци през Втората световна война. Те отбиват четири последователни атаки на опитния противник. Победата прави възможни последвалите настъпателни операции на Българската армия към Стражин и Страцин. Полковник Иван Бонев е награден с Орден за храброст, а делегация от кюстендилци, водена от кмета д-р Ливадински, го провъзгласява за почетен гражданин на града.
Но докато трае войната срещу нацизма, в страната, за която полковник Бонев и войниците му се сражават, е наложена страшна нова тирания! След завръщането на полка в Пловдив, вместо заслужените почести и признание, полковник Иван Бонев получава 15-годишна присъда от т.н. Народен съд.
Много след смъртта на героя, едва през 1998 г., Върховният касационен съд на Република България отмени несправедливата присъда, а през 2000 година Народното събрание обяви режима, осъдил този български герой, за престъпен.
С решение на Министерския съвет от 6 май 1993 г. се предлага полковник Иван Бонев да бъде произведен посмъртно във военно звание „генерал-майор”. Закъсняло, но напълно заслужено признание.
Величието и славата на един народ се градят върху костите на достойните негови синове и дъщери, отдали живота си пред олтара на Отечеството. За тези герои трябва да се говори, да се пише!
Наш дълг е да следваме заветите на предците си, които със собствената си кръв оросиха родните поля и балкани, очертавайки историческия път на България. Наш дълг е да се поклоним пред българската войска, която от своето създаване до днес пази своите ненадминати дух, устрем и настъпателна мощ.
Поклон пред подвига на българските воини, отдали живота си, за да я има България!