Богат съм с любовта си към хората!

Уважаеми сънародни­ци,
Завърнах се в активната политика, защото не можех да остана бе­зучастен, когато виж­дам какво се случва в нашата родина. Горди­ят български народ не заслужава тази участ.

Изправям се пред вас с цялата си биография. Прекарах повече от де­сетилетие в лагери и затвори, защото с мои­те другари земеделци мечтаехме за България на народовластието.

Както повечето бъл­гари бях ужасен, когато преходът беше подло криминализиран. През 1992 г. участвах в Обединителния конгрес, на който всички земеделци се прегърнахме.

Бях избран като кандидат на БЗНС за Вицепрезидент и поех да служа на всички българи. Не се поколебах да говоря срещу всепроникващата корупция, поради което правителството на Иван Костов се опита да наложи медийно затъмнение на моите изяви.

Призовах българите да не вярват на попу­листкия призив на Симеон Сакскобургготски и неговата шайка от крадливи юпита. Оказах се неудобен и не бях допуснат до президент­ските избори през 2002 г. Оттеглих се и, като повечето мои сънародници, заживях скромен живот. Споделям панелен апарта­мент със съпругата си, с дъщеря си, със зет си и с малката си внучка. Всеки ден вземам тролея, за да отида да чета в Народната библиотека. Не мислех, че някога ще се върна в активната политика. Но днес виждам, че бъдещето на България е в опасност. Ако не се вземат спешни мерки, ни грози национална катастрофа!

Липсата на умерена, разумна и градивна поли­тическа сила като БЗНС, чиято идеология не е привнесена от чужбина, а се роди на родния чернозем, винаги е водела до катастрофи!

Днес стотици хиляди българи демонстрират срещу произвола на политическите партии. Скъпи сънародници, това е идеологията на Стамболийски! Партийните котерии и алчните кожодери от началото на двадесети век, срещу които БЗНС въстана, не са били много по-различни от днешните им събратя. Както тогава, така и сега работещият собственик от града и селото е бил безпомощен пред произвола на властимащите. Както и тогава, така и сега хората е трябвало и трябва да се самоорганизират. България днес има нужда от БЗНС. В нашата организация моралът и земеделската идеология са като църковния канон. Не вярвайте в партиите еднодневки. Повярвайте в организа­ция с дълбоки корени и традиции.

Убеден съм, че младите и компетентни ръко­водители на БЗНС, отраснали и изградили се край мен като зрели държавници, няма да ви предадат, няма да ви излъжат. С нашите общи усилия БЗНС ще заеме достойното си място на политическата сцена.

Доверете са на БЗНС, номер 38 в бюлетината.

ТОДОР КАВАЛДЖИЕВ, вицепрезидент на Република България (1997-2002), кандидат за народен представител